Реконструиране и модернизиране на стари мебели
С течение на времето условията в жилището се променят, а това води и до промяна в обзавеждането. Причините могат да бъдат различни — напр. промяна на възрастта на обитателите, промяна на техния брой, смяна на жилището и т.н. Разбира се, в тези случаи най-благоприятното решение е да се смени старото обзавеждане с ново, но не винаги то е най-изгодно. В много от случаите старите мебели вместо да се качат на тавана или просто да се изхвърлят, с малко повече старание и търпение могат да се реконструират така, че функционално и естетически да разнообразят и осъвременят интериора. Ето защо, преди да се вземе решение за подмяна на обзавеждането, необходимо е добре да се огледат мебелите, с които се разполага, да се прецени какво може да се промени в тях, така че с малко усилия и средства те да придобият по-хубав и съвременен вид.Реконструиране на стари мебели, като се променя функционалното им предназначение. Съществуващата спалня може да се пререже така, че с прибавянето само на две дъски да се получат две легла, които да могат да се поставят под ъгъл или по дължина. Надстройката на гардероба може да стане нисък шкаф, като се поставят крака. На кухненския бюфет, състоящ се от долна и горна част, може да се свали горната част и да се окачи отделно на стената. Високите крака на мебелите, които вече не са модерни, могат да се скъсят или вместо тях да се постави цокъл. С прибавянето на нови врати или свалянето на някои от съществуващите, както и с прибавянето на допълнителни рафтове шкафът или библиотеката могат да изпълняват нови функции и да станат по-удобни; освен това те променят и външния си вид. Подобни примери могат да се посочат още много, но тяхното изброяване не е необходимо, тъй като всеки сам може да се подсети какво да направи. По-важното в случая са способностите и инструменталното обзавеждане на домашната работилница, с които всеки трябва да се съобрази, когато реши да извърши някаква реконструкция. Голямо значение има материалът, от който са направени мебелите. По-лесно се работи, ако те са изработени от ПДЧ. тъй като при разкрояването няма значение от коя страна се реже даден детайл, докато при шперплатовите плочи възникват затруднения от това, как е разположен пълнежът, съобразен ли е с натоварванията върху дадения детайл, както и с кантирането.
Модернизиране на стари мебели
С малки подобрения, внасяне на нови елементи или трансформиране на съществуващите на старите мебели може да се вдъхне нов живот. Възможностите в това отношение са големи, затова са посочени само някои от тях.
Обикновената библиотека може да промени външния си вид чрез допълнително поставяне на детайли по вратите. Това са летвички с някакъв профил, монтирани вертикално или хоризонтално, образуващи квадрати или правоъгълници, в зависимост от размерите на вратата. Летвичките се лепят и заковават с тънки гвоздеи, на които са отрязани главите. В случая е за препоръчване да се поставят и стилови дръжки.
Плъзгащите се стъкла на витрината могат да се свалят и на тяхно място да се монтират стъклени вратички. Когато за плъзгането на стъклата са монтирани летви, те трябва да се свалят. Поставянето на пантите не е трудно. Стъклата не трябва да се изрязват с точни размери по нишата, а да се оставят хлабини от 2 — 3 мм, в зависимост от това, каква панта е използувана. Най-добре е, като се поставят пантите, да се изрежат вратите от картон, да се монтират и така да се регулират хлабините. След това картоните могат да се използуват като шаблони, по които да се изрежат стъклените врати.
Смяната на едно повърхностно покритие с друго също може да промени и поднови мебелите. Когато например лаковото покритие е достатъчно остаряло или по него има дефекти, вместо да се лакират отново, мебелите могат да се боядисат цялостно или отчасти (напр. само вратите). Цветовото решение, разбира се, трябва да бъде в тон с цялостното обзавеждане. Много добре изглеждат мебелите, ако вратите се облепят с някаква материя — напр. тапети, канава или тънък плат. Спалнята може да се поднови, като леглото се тапицира. Самото тапициране става, като детайлите — таблите и дъските— се облепят с дунапрен с дебелина 10 мм и след това се облекат с подходящ плат, който се заковава на нелицевите повърхнини.